ИНФОРМАЦИЯ
За НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ”ПРАВДА-2010 С.ГОРСКИ СЕНОВЕЦ”

Като културно-просветни огнища читалищата са своеобразна проява на българската любознателност. Те задоволявали културните и духовните интереси на народа.Още през времето на османското робство се утвърдили като крепост на българският дух.

Създаването на читалищата в селата е част от културната политика на Народно-либералната и Народната партия, на техните министри на просвещението  Георги Живков, Константин Величков и професор Иван Шишманов.

Отчитайки огромната роля на читалището, местните учители от Горски Сеновец Димитър Ангелов и Георги Попниколов в началото на 1900 година поели инициативата  да основат читалище в селото. Набелязано било ръководство. Димитър Ангелов записал членовете и започнал да събира членски внос. Но изграждането на читалището в Горски Сеновец имало своите врагове. Свещеникът Иван Панайотов страхувайки се от прогресивната роля на читалището, призовал от църковния амвон богомолците да се противопоставят на основаването му, тъй като светата църква полагала достатъчно грижи за просветата на населението.

Агитацията на свещеника разколебала значителна част от записаните членове и Димитър Ангелов бил принуден да върне събрания членски внос. Двамата учители съставили на свещеника акт за обида и завели дело срещу него. В околийския център в Кесарево съдията направил остра забележка на свещеника и го предупредил да не пречи на учителите в тяхната просветна дейност. Благодарение на разяснителната работа на двамата учители на 30.І.1905 година в Горски Сеновец било основано читалище. На учредителното събрание бил приет уставът му. Със заповед № 1974 от 30.ІХ.1905 година той бил одобрен от Министерството на народната просвета. Читалището се снабдило с металически печат с елипсовидна форма, с надпис околовръст: „Горскосеновско дружество”, а в средата „Правда”-1905 година. На 21.І.1925 година уставът на читалището бил утвърден от МНП.

Членове – основатели на просветното дружество „Правда” станали любознателните жители на Горски Сеновец Димитър Ангелов и Георги Попниколов – учители, Христо Бояджиев –учител от Елена, Дачо Стайчев – секретар-бирник, Иван Панайотов – свещеник, Дачо Петров – дългогодишен кмет и общественик, и земеделски стопани Атанас К.Килифарски, Байчо Велков, Марко Нейков, Никола Дицов, Димо Христов, Георги Генов, Дачо Стоянов, Пенчо Желев, Тодор Хр. Джипов, Марко етров, Генчо Петков, Минчо Стоянов, Стефан Колев, Косьо Нейков, Душко Ганчов, Станчо Ангелов, Йонко Цветков, Кольо Събев, Белчо Колев, Христо Д. Барболов, Съби Димитров, Киро Ангелов, Петър Нейков, Стоян Петров, Лазар Стоянов, Петко Минчев, Цвятко Тодоров, Велико Петков, Иван Колев, Тодор Статев, Коста Стаматов, Димитър Шереметски, Иван Стаматов, Георги Григоров, Александър Янков, Иван Попов от Чаир /Камен/, както и кметът Злати Белчев.

Първото настоятелство е в състав: Дачо Петров – председател, Атанас Колев – подпредседател, Байчо Велков – касиер, Димитър Ангелов – библиотекар, Дачо Стойчев – секретар.   

В списъка на членовете фигурирало и името на свещеник Иван Панайотов, същия който през 1900 година се обявил срещу образованието на читалището. Той изпратил писмо покаяние до двамата учители с дата 21.І.1905 година, което е запазено в архивата на учителя Димитър Ангелов. Ето част от писмото:

            „Стари, добри и сърдечни ми приятели Димитър и Георги, най-вече съм честит, загдето на Богоявление развързахме злокобните връзки на злото, като се опростихме с повечето от селяните-енориарши. При всяко това зло, което беше намерило гнездо, не отдаван никому вината, обаче небесния ни баща на всекиго из нас дава наказание за постъпките му, за това аз напълно съм и всецяло благодарен за постъпката и разкаянието ми, обаче ставам все по-добър и верен служител на бога и на своя народ.

            С приличен поздрав Ваш свещенослужител:  /п/ Ив. Панайотов”

Още с образуването на просветното дружество „Правда” започнало оживена народополезна дейност. Изнасяли се сказки, реферати, организирали се вечеринки и четения. Докладите имали научен, въздържателен, стопански, културен, здраве и етичен характер, например: „Резитба на лозята”, „Пчеларството у нас” с докладчик Панайот Попов: „Произход на парите”, „Страната на белите лилии”, „Повече здравна просвета”, „Тютюнопушенето и неговите последици”, „Дългът на младежта”, „Нашата храна” с докладчик Димитър Желев: „Вредата от алкохола”, „Хигиена и народни обичаи” с докладчик Ангел Попов: „Жената в миналото”, Народностния дух в народните песни” с докладчик Константин Попов: „Читалище и кооперация” с докладчик Иван Ченков: „Причини за болестите”, „Слънчево семейство” с докладчик Генчо Георгиев: „Детето като национално богатство”, „Силата на традицията”, „Ролята на майката” с докладчик Велика Желева: „Права и задължения на кооператорите”, „Културното издигане на семейството”, „Творчеството на Йордан Йовков” с докладчик Стойко Дачев: „Човекът от физиологическо, психологическо и социално гледище”, „Изгледите за бъдещата война” с докладчик Марко Д. Стойчев: „Влиянието на алкохола върху човека” с докладчик Василка Михайлова: „Ролята на селянката в стопанския живот” с докладчик Венета Петкова: „Алкохолизмът на село” с докладчик Марин Димитров: „Робърт Оуес и неговите идеи”, „Значението на пчеларството” с докладчик Иван Василев и др.

Читалищното ръководство открило читалня в една стая на къщата на Тодор Коев. Всяка вечер учителите дежурили доброволно, четели вестници пред посетителите, разяснявали политическите събития. Читалнята се посещавала не само от младежи, но и от възрастни мъже. Редовни посетители били Дончо Минчев, Христо Д. Барболов, Костадин Стаматов и други.

Към читалището е сформирана и театрална трупа. Първите артисти били учителите Димитър Ангелов и Георги Попниколов. Те успели да привлекат  в трупата ентусиазирани младежи, завършили гимназия, и младежите учители. Първите жени артистки били Русанка Попниколова и Йорданка Шумелова, коята през 1912 година сполучливо изпълнила ролята на Геновева в пиесата „”Многострадалната Геновева”.

Поради тежките условия през време на войната 1912-1918 година дейноста на читалището била преустановена. След нея обаче културния живот отново се активизирал. В театралната трупа влезли нови сили от учители и младежи: Констатин Попов, Димитър Дачев, Генчо Георгиев, Стойчо Дачев, Дончо Барболов, Димитър Шереметски, Съби Златев, Велика Димитрова, Недка Байчева, Станка Златева.

По-късно се включили и Ангел Попов, Нейко Марков, Керанка и Цонка Маркови, Стефан Димитров, Марко Д. Петров, Тодорка Костадинова, Бона Витанова, Станка Ташева, Кина Коева, Събка Георгиева, Атанас Дачев, Марин Ченков.

Активно участие в театралната дейност вземало и най-младото поколение – Стефан Ченков, Георги Марков, Ангел косев, Гено Барболов, Гено Пенчев, Недка Пашова, Марийка Петрова, Василка Михайлова, Койка Маркова, Йорданка и Ганка Димитрови.

За периода 1920-1944 година на сцената на Горски Сеновец са представени пиесите „Благородникът” от Ж.Б.Молиер, „Укротяване на опърничавата” от У. Шекспир, „Женско Царство” от Ст.Л. Костов, „Вампир” от Антон Страшимиров, „Доктор по неволя” от Ж.Б.Молиер, „От много ум” от Ст. Л. Костов, „Боряна” от Йордан Йовков, „Милионерът” от Йордан Йовков, „Скъперникът” от Ж.Б.Молиер, „Вражалец” от Ст.Л.Костов, „Свекърва” от Антон Страшимиров, „Силата на мрака” от Л.Н.Толстой, „Госпожа министершата” от Бр. Нушич, „Тъмни души” от Д.Немиров, „Край мътния поток” от Г. Керемедчиев, „Награда” от Ив. Стратев, „Младите мъченици” от Ал. Тихов, „Забравен грях” от Ил. Енчев, „Когато слушаш хората” от Бр. Нушич, „Женитба” от Н.В.Гогол, „Халосникът” от Ц.Церковски, „Неразделни” от П.П.Славейков, „Дялба” от Ил. Енчев и други.

Заслужава да се отбележи съвместната дейност на читалището с дружеството на жените, която съдействала за политическото им израстване и повишаване на ролята им за отглеждане и възпитание на подрастващото поколение.

Читалището набирало средства от членски внос, приходи от представления и вечеринки, от дарения и помощи. Наред с културно-просветната дейност то оказало помощ на селяните при решаване на някой стопански задачи.

Например до откриване на потребителската кооперация „Трудолюбие” читалището подпомагало членовете си с парични средства за закупуване на работен добитък, при изплащането на данъци, за лекуване на болни, при нещастен случай в семейството. Отпускали се заеми до 20 лева без лихва за първите три месеца. Членовете имали право да получават срещу запис кредит до 200 лева само за стопански нужди.

Огромна е ролята на читалището на Горски Сеновец за идейно-политическото израстване на младежта, за нейното патриотично и интернационално възпитание, за пълното и реализиране в живота, особено по време на антифашистката борба.

Народно читалище „Правда-2010 с. Горски Сеновец” възстановява дейността си, съгласно Закона за народните читалища през 2010 година. За  2016, 2017 и 2018 години са поставени и изпълнени следните основни цели: затвърждаване на читалището като водещо културно средище, обогатяване на културния живот на селото, развитие на библиотечната дейност, превръщане на читалището в информационен център, съхраняване на народните обичаи и традиции, и развитие и подпомагане на любителското художествено творчество. Сред основните дейности са работата на библиотеката и развиване на любителското  художествено творчество. Основна цел в библиотечната дейност е привличане на читатели от най-ранна детска възраст, поддържане на библиотеката - подобряване на библиотечното и информационно обслужване, популяризиране на дейността си, чрез беседи, разговори, кътове, работа с най-малките деца с цел зараждане интерес към книгата, културни мероприятия свързани с книгата. Мероприятия на библиотеката: уроци по родолюбие; кътове, беседи, четения и чествания по случай бележити дати свързани с видни българи и събития; инициатива „Чети с мен”

Художествено-творческата дейност на читалището е насочена в посока привличане на участници за развиване на техните умения и таланти. Създаде се сборна музикална група за популярна естрадна песен с худ. ръководител Йордан Ангелов.

Публични изяви:

• 21 януари -„Бабинден” – пресъздаване на обичая съвместно с пенсионерски клуб;
• 14 февруари -„Вино и любов в едно” – конкурс за най-добро домашно приготвено вино;
• работилница за мартеници
• 01 март - Посрещане на Баба Марта
• 8-ми март - „Международен ден на жената”- изложба –конкурс на тема „Да сътворим красота”
• Велики четвъртък-боядисване на яйца-съвместно с децата от ДЦДМУ с. Г. Сеновец;
• 01-ви юни-международен ден на детето-рисунки  на асфалта;
• 30-ти юли – „Рожден ден”-празник за децата от селото на тема „Индианци”
• 1-ви октомври- международен ден на пенсионера – представяне на собствени литературни произведения
• 16-ти октомври-участие в Пети фестивал на Житената питка 2016г-
• гр. Стражица и спечелена награда за най-добре пресъздаден обчай-Архангеловден
• 1-ви ноември-Фестивал “Не на различието-1 година по късно“-съвместно мероприятие с ДЦДМУ с. Г. Сеновец – получена грамота за отлично представяне в категория „Естраднна песен”;
• 08-ми ноември-Храмов празник на селото-съвместно с църковното настоятелство- молебен и курбан;
• „Коледна магия”- зимна работилница и пресъздаване на обичая „Коледари”
• „Новогодишна наздравица” – съвместно с пенсионерски клуб;

През 2019 година се създаде беше  Фолклорен клуб ”ЗДРАВЕЦ” – с танцов състав  и певческа група за обработен фолклор.

Публични изяви:

• Участие във ФФ „С премяна на мегдана”-с.Ресен-м.07.2019г.
• Участие в VII Фолклорно надиграване „Ритми край Янтра” гр. Полски Тръмбеш-м.08.2019г.
• Участие във ФФ „От Дунав до Балкана”-гр.Борово-м.09.2019г.
• Участие във ФФ „С хоро и песен във Водица всяка есен”-с.Водица-м.09.2019г.
• Участие в VIII Фестивал „Житената питка”гр.Стражица-м.10.2019г
• Участие в VI Фестивал на хората в неравностойно „Да подарим мечта” с. Медовина-м.11.2019г.

За участието  си ФК „Здравец” към НЧ „Правда-2010 с. Г. Сеновец” получи следните награди:

• Медал за изпълнител до 20години от ФФ „От Дунав до Балкана”-гр. Борово
• Награда II – ро място в конкурса „Никой не е по- голям от хляба” –категория - Пресъздаване на народен обичай- в VIII  Фестивал „Житената питка” гр. Стражица
• Грамоти за участие

През 2020 до сега, в резултат за извънредната епидемиологична обстановка, до колкото е възможно в дни на пандемия, дейността на читалището продължи, като спазва всички заповеди на Кмета на общината.

Публични изяви:

• Участие в Първи фестивал на патриотичната песен“ За теб България“, с. Сушица – 06.09.2021г. – спечелена специалната награда на Кмета на с. Сушица.
• Участие в Девети фестивал „Житената питка“ в гр. Стражица – м. 10. 2020 г. – спечелена специалната награда.
• Участие в Национален фестивал за стари градски песни: „ Спомени в песни – Попово“ – три втори и една трета награди.
• Участие в Фестивала: „Петровско пиле, шарено!“ с Церова кория – грамота.
• Участие в Седми фолклорен празник „ Под липите та Горна Липница“ , НЧ „Зора 1887г“ с. Горна Липница – грамота.

Онлайн изяви:

• Шести национален литературен конкурс в НЧ“Просвета-1931“ с. Новаковци – м. 11. 2020 г.- спечелени Първа и специална награди.
• Участие в Коледен конкурс „Моята вълшебна Коледа“, организиран от НЧ „Хр. Ботев 1894“, с. Гостилица – м. 12. 2020 г. – Трета награда
• Участие в конкурс „Коледна трапеза по нашенски“, НЧ „ Просвета 1922“ ,с. Междени – м. 12. 2020 г. – грамота
• Участие в Трети национален фестивал „От Игнажден до Коледа – традиции и съвременности“, организиран от НЧ “Ст. Генчев“, с. Хрищени – грамота.
• Участие в Шести фестивал на хумора „Който се смее – не старее“ – Трето място, медал и поощрителна награда.
• Участие в кулинарен конкурс: „С аромат на вкусно сготвено, на фолклор и изкуство“ – поощрителна награда.
• Участие в онлайн фото конкурс: „Най-гиздава лазарка“ – НЧ“Изгрез 1921г“, с Волуяк – грамота
• Участие в онлайн конкурс: „Моята лазарка“, НЧ „Хр. Ботев 1927г.“ с. Коиловци – грамота
• Участие в национален онлайн конкурс: „Лазарка в пъстра премяна“ НЧ „Н.Й. Вапцаров 1927г.“, с. Хърлец – грамота

Смятаме, че за краткото време  от възстановяване дейността на читалището постигнахме добри резултати. 

Читалището е широко достъпно. То се посещава от възрастни, млади и деца, от български граждани с различен етнически произход.

Читалището се утвърди като обществено-значима институция със собствен принос. Ръководството и екипът на читалището работят за разширяване кръга от партньори с културни институции, Дневен център за деца и младежи с увреждания, както и в посока на подобряване на услугите. Постоянно се търсят възможности за кандидатстване по проекти и програми.

Читалищата имат предимството на институция, която е неизменна в облика на страната - и когато се представя българската национална традиция и идентичност, и когато се чертае стратегията за бъдещо развитие.

Летописна книга - дословен препис

Летописна книга - дословен препис - машинопис - намира се в Държавния архив

История на с. Горски Сеновец